Два дена сред природата, или язовир Блемекен

Ето какво е нужно за да си изкарате вълшебно на брега на един от най-красивите язовири в България (това разбирасе е без храната и напитките):



След два часа шофиране с приятна музика и след поредица от обратни завои, и стръмно изкачване се открива ето тази гледка:
(120км - маршрут: София - Костенец - Сестримо - ПАВЕЦ Чаира - яз. Белмекен)



След като се спуснах до северната стена (затворена за преминаване) имах две възможностти, или да поемеа по черния път от лявата страна, или да се спусна под стената и да изляза на асфалтирания път от другата и страна. Предпочетох втория вариант, предупреден за състоянието на черния път от тази му страна. 

Посрещна ме Макс, който му бе писнало да врътка педали и като примерен плевел се прикачи на стоп.



След като заобиколихме целия язовир като любовна двойка, преминахме по другата стена (тя е отворена). Там влязах по черния път и дишайки пушилката от Макс и газейки разни поточета стигнахме до вече приятно подредения ни лагер:

 

След като се паркирах, гепих едното коуеуо и газ към лагера на приятели, които бяха пристигнали по-рано същата сутрин. Тяхното местенце не беше толкова хубаво, но пък бяха ухилена приятна компания мотористи.



След като се видяхме подкарах коуеуото на задна кифла през рекичките с което си осигурих едно пране за вкъщи, но то прасетата на кал се радват. Заех се да се "намествам" в обстановката:



А ето го и "плажа":

                    



Приготовленията за вечеря започнаха сравнително рано.



Тук е вече сутрин, без много ясен спомен от отминалата вечер.



След почистването на лагера, закуска и кафе се съвзехме и предприехме планираното изкачване до х. Белмекен.



Аз марширувах пеша, докато други караха велосипеди:



След час вървене, пристигнахме до хотел Блемекен. Там завързахме колелетата и започна истинското изкачване към хижата.





Пътеката върви все по долината и е добре маркирана.



Малки поточета и реката бяха наш спътник през по-голямата част от изкачването.



От това място започва пътеката към връх Белмекен.



Трудно, но се забелязва маркировката и самия връх в далечината. Тук се явява и най-високата точка на долината, след което започва спускането към хижата (2400м.).

                   

Поглед от другата страна на билото:



Няколко стотин метра по-нататък езерцето пред х. Белмекен се откри с пълната си прелест:









Стотина метра преди сградата се минава и през миниатюрната стена с минатюрно шлюзче.

                   

Самата хижа прилича на малък замък и макар и претърпяла пожар преди няколко години сега е в процес на ремонт и разполага с няколко стаи за спане, както и агрегатор.



Верни на традицияата, трябваше да се топнем и тук.



                   

След като си "замихме" краката, се отправихме на обратно и отново минахме през красивата долина с реки и поточета.



Обратно, разходка през хотела, стената, черния път и до лагера. Слънцето скоро щеше да се скрие и побързахме да приберем лагера по колите и да се отправим към Мордор.
б.р. Мордор се използва като нарицание на иначе не дотам лошата ни столица.



Това бяха два наистина прекрасни дни, благодарение на приятелите и невероятната природа.